История град Свищов

Свищов и неговата история: Античен град Нове

81 0

Град Свищов има 22 000 жители и се намира на 84 км северозападно от Велико Търново. Свищов е административен общински център на 15 съставни селища.
Градът е разположен на брега на река Дунав, в най-южната точка на реката. Той е разположен в едноименната низина с надморска височина 100 метра. Той е първият български град освободен през 1877 година от Руската армия.
Районът е обитаван от дълбока древност. На мястото на тракийско селище през І век възниква римската крепост Нове. Нове е значим стратегически център на река Дунав, около който се оформя селище. През ІІІ-ІV век лагерът става крепост в която живеят цивилни и военни. През Възраждането Свищов е културен и стопански център. Град Свищов е освободен на 16 юли 1877 година и е обявено създаването на Свищовска губерния.
Туристически забележителности са: историческият музей, църквата „Света Троица“, построена през 1867 година, часовниковата кула от 1763 година, „Свети Свети Кирил и Методи“ (1873 година), „Свети Свети Петър и Павел“ (1644), музея на Алеко Константинов, останки от античния град Нове, най-старото висше учебно заведение в България, Свищовския манастир „Успение Богородично“, остров Вардим.
Свищов е родно място на възрожденския художник Николай Павлович, писателя Алеко Константинов, държавниците Драган Цанков и Григор Начкович, Цветан Радославов – автор на националния химн.

Свищов античен град Нове

Античен град Нове, Свищов

Огромния античен военен лагер Нове, разположен върху площ от 250 дка на 4 км от Свищов. Лагерът е бил основан през 45 г. сл.Хр. по заповед на римския император Клавдий и както голяма част от обиталищата на наша територия е разположен върху по-ранно тракийско селище. А първите заселници на това място са от времето на неолита – 3000-2600 г. пр.Хр. Траките в този регион около 30 г. сл. Хр. са покорени от Марк Лициний Крас. През 69 г. тук се установява I Италийски легион, изпратен по времето на император Траян да защитава границите на римската империята срещу варварите (даките) отвъд Дунава. Именно около лагера на този легион се развива мощен град, тъй като е бил разположен на важен кръстопът, през който се е минавало от отвъддунавските земи към Филипополис и Константинопол, и Черно море.
Лагерът е бил огромен, с дебели крепостни стени, по които отначало е имало дървени кули, заменени след това с каменни бойници. Изцяло е разкопан и проучен центърът на военния град с главната сграда, офицерските жилища, легионните терми (бани) и болницата, специално построена от император Траян за войните с даките, която е била една от най-големите в римската империя. При разкопките в щаба на легиона сред руините са намерени надписи, монетно съкровище от началото на V в., постаменти и части от бронзови статуи, както и скулптурен портрет на император Каракала (186-217 г). Болницата наистина е била впечатляваща, имала е вътрешен двор с колонада и светилище на боговете Асклепий и Хигия. Големи болнични помещения са се редували с коридори за санитарни нужди. Банята е била разположена от запад, открити са пещи, от които в казани се е затопляла водата и е подаван горещ въздух за подовото и стенното отопление. Това е най-добре запазеният и проучен военен лагер в северозападните провинции в Рим.
        

  След приемането на християнството (в Римската империя това става през 313 г. при император Константин) късноантичният град тук е имал своя епископия с обширна резиденция на епископа с жилищни помещения, разкрита е и огромна базилика от V в. – втора по големина след Пловдивската. Мраморният амвон е бил изграден по поръчка и със средствата на императорския двор в Константинопол, което потвърждава важното значение, което е имал град Нове в този исторически период.
Още един обект предизвиква интереса на археолозите. Това е огромната римска вила, строена през II в., която е разкрита извън западните крепостни стени. Може би това е била резиденцията на командира на легиона. Вилата е била украсена с богати стенописи, има вътрешен двор с басейн. Вероятно тук е отсядал управителят на римската провинция Долна Мизия. Върху градежа е разкрита базилика, край която има некропол с над 100 гроба.

Related Post

Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *