Една от най-старите къщи в Свищов е т. нар. Сладкарова къща (по името на собственика й Георги Сладкаров). Построената от него през 1800 год. къща е балкански тип, уникален за Свищов, по образец на планинските къщи в село Арбанаси.
Това е първият български дом, който посещава император Александър ІІ, след освобождението на града на 27 юни 1877 г., в самото начало на Руско-турската война. В миналото къщата е служела за различни административни цели. Тук са били настанени службите на Гръцкото консулство; сградата се е използвала за съдилище по време на османското владичество и Балканската война.
През 1982 г. в Сладкаровата къща се открива Етнографска експозиция, разкриваща бита на населението от бившата Свищовска околия. В отделни зали са показани народни носии: всекидневни в по тъмни тонове-тъмносиньо и черно и празнични облекла, в които преобладават светлите тонове-оранжево, зелено. С богата украса се отличават костюмите на българите, които се заселват в Банат през 1738-1741 г., а след Освобождението се връщат в родните места. Тяхната носия е компилация от различни влияния: унгарско, австрийско и влашко.
В отделна зала са показани произведения на ювелирното изкуство. Те илюстрират атмосферата на селския и градския бит. Изложените в експозицията народни накити имат висока художествена стойност и самобитност. В една от стаите на къщата е показан интериорът, т.нар. „къще“ , т.е. кухнята. Тук са изложени типичните за този край глинени, дървени, медни и сребърни съдове, обслужващи домакинството.
Разнообразни материали илюстрират трите най-характерни поминъка за Свищов през онази епоха: търговията, производството на вино и рибарството. Специално внимание е отделено на дарението на семейство Патлови, които завещават обзавеждането на своя дом на музея. Предметите на лукса и мебелите, подарени от семейството, са един великолепен образец на промяната, която носи новия 20 век в градския бит.
Музейното дело в Свищов- традиции и настояще
Важно събитие от нашата културна история, носещо белега на първите начинания в бурното развитие на Българското възраждане, е създаването на първия музей в още неосвободена България. Актът на неговото учредяване носи дата 30 януари 1856 г. На този ден четирима родолюбиви българи : Димитър Начович- търговец, баща на бъдещия изтъкнат държавен деятел Григор Начович, Емануил Васкидович- основателят на първото светско училище по българските земи, Георги Владикин-учител в Св.Преображенското училище, руснак по произход, останал в града след Руско-турската война от 1828-1829 г. и Христаки Филчов-учител в същото училище, възпитаник на Киевската духовна семинария, а по време на Освободителната война, преводач към руската армия, решават да поставят едно Българско читалище, гдето ще „биди библиотека и музеом”.
От една дописка в цариградски вестник „Турция” става ясен замисълът на основателите „…определиха думам да съставят едно читалище музеум, в което ще бъде книгохранителница съставена от разни езици и стари останки и ръкописи…”
В една от точките на програмата за развитието на читалището е отбелязано :” Да се събират от вред Балканския полуостров оцелелите наши народни паметници, като пергаменти и вехти ръкописи писани на книга, български монети и други таквис.”
В историята само привидно някои събития изглеждат случайни. Такъв е случаят и със Свищовския музей.
За първи път той е споменат в румънски пътеводител на крайдунавските градове от 1863 г., където специално е отбелязано, че в града има „малък музей със старини”. За съжаление по време на Освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г. голяма част от събраните ръкописи, книги, монети и други старинни предмети са разпилени и безвъзвратно загубени. Почти четвърт век по- късно са документирани първите опити за връщане към традициите. В устава на Славянското ученолюбиво дружество „Св. св. Кирил и Методий” от 1902 г. се казва, че неговата цел „ е умствено и нравствено развитие на членовете и въобще на гражданите и събирание и опазвание на старини (разни археологически ценности).” По същото време в Държавната търговска гимназия е създаден археологически музей от учителите Карл Милде и Димитър Ст. Бръчков. В него са изложени предимно монети от Стара Гърция, Рим,
Византия и България, както и антични геми, златни пръстени и други монети
Опити за създаване на музейни сбирки правят и действащите в Свищов в началото на ХХ в. археологически дружества.
Стремежът за откриване на археологически музей в града е съчетан през 1911 г. много удачно с идеята на Класното учителско дружество дома на Алеко Константинов да стане къща музей. Войните от 1912 г. до 1918 г. прекъсват осъществяването на този замисъл, но след тях, в 1919 г. е създаден Комитет за превръщане на родната къща на Алеко Константинов в къща-музей и изработен устав, който е утвърден от Министерството на народното просвещение със Заповед № 1788 от 2.VІ.1920 г. Инициативният комитет развива много оживена дейност. Идеята за създаване на музей е огласена из цяла България, търси се материална и морална помощ отвсякъде и от всички. В начинанието се включва и Свищовската дружба в София, начело с най- изявените си представители- професорите Иван Шишманов и Георги Данаилов. Именно приятелството между първия и директора на Народния етнографски музей в София – Ст. Л. Костов дава тласък на събирателската работа за бъдещия музей в Свищов. В нея се включва и ст.ас. Евдокия Петева- Филова, немски възпитаник, съпруга на проф. Богдан Филов. Така Софийският музей става своего рода кръстник на Свищовския. Там, освен вещи, свързани с живота на Алеко Константинов, се събират етнографски и други предмети.
В издирването ентусиазирано се включват граждани, учители, ученици и членове на археологическото дружество в града.
Замислен на тази по-широка основа, бъдещият музей се оформя с три раздела – „Алеко Константинов”, Етнографски и Археологически.
Дългогодишните очаквания на свищовлии се сбъдват. На 15.V.1926 г., в присъствието на председателя на Народната събрание проф. Ал. Цанков, народни представители, председателя на Комитета за превръщане на дома на Алеко Константинов в къща музей проф. Г. Данаилов, кмета на Свищов Аврам Капитанов и много граждани, министърът на Народното просвещение Никола Найденов открива музея на името на Алеко Константинов и в негова памет. И този път Свищов е сред първите в България. Неговият музей, наред с тези в София, Пловдив и Варна, е един от малкото държавни музеи в страната до 1944 г.
Приблизително до това време (1946 г.) негов нещатен сътрудник е учителят Стефан Стефанов, който след това до 1961 г. е директор на музея. Човек с разностранни интереси и силно влечение към археологията и етнографията, той обогатява и комплектова фондовете на музея. За целта той обхожда общината и територията от бившата Поповска околия (на изток) до Белослатинската (на запад), от Дунава до предпланинската Търновска околия (на юг). Плод на негово находчиво хрумване е създаването на първата риболовна сбирка в България, съдържаща макети на всички риболовни принадлежности, включително и лодки, употребявани от свищовските рибари по Дунава и околните блата.
Силен тласък на постъпленията на археологически материал дават започнатите през 1960 г. Българо-полски разкопки на римския легионен лагер и ранновизантийски град Нове. На следващата година в старото училище „Св. Никола” на Христаки Павлович е открита експозиция за просветното дело в града през епохата на Възраждането, мемориална изложба за художника Николай Павлович и картинна галерия. През 1965 г. в местността „Паметниците” е уреден кът за преминаването на руските войски. Дванадесет години по- късно това паметно събитие в нашата история е ознаменувано с откриване на специална музейна сграда и експозиция. Богато илюстрирана с фотоси, графики и репродукции от руски художници, тя проследява подготовката на Освободителната война, форсирането на реката и похода на руските войски през българските земи.
От 1979 г. домът на писателя хуморист Ал. Константинов става мемориален музей. В северната половина на втория етаж е направена впечатляваща възстановка на подредбата в богата търговска къща от втората половина на ХІХ в., каквато безспорно е тази на бащата на Алеко- Иваница х. Константинов. Неслучайно в началото на Руско-турската война от 1877-1878 г. в нея на два пъти отсяда руският император Александър ІІ. Тя е и мястото, избрано за седалище на първото гражданско управление в България, начело с Найден Геров, в което 14-годишният Алеко Константинов е писар.
Оригиналната виенска мебел и предмети на бита и разкоша от онова време неусетно пренасят посетителя на музея в атмосферата на предосвобожденската епоха. В останалата част на етажа, чрез снимки, книги, писма и лични вещи, са показани човешките, творчески и обществени стремления на писателя.
Етнографската експозиция отваря врати през есента на 1982 г. Разположена в уникална за града Арбанашки тип къща, строена в началото на ХІХ в., тя онагледява сполучливо търговския подем на Свищов през епохата на Възраждането. В отделни зали са показани всекидневни и празнични народни носии, произведения на златарството и църковна утвар, атмосферата на селския и градски бит. В две от избите на къщата е отделено специално внимание на производството на вино и рибарството-два занаята твърде характерни за Свищов. Те са богато илюстрирани както със специфични и оригинални вещи и пособия, така и с много макети.
През 1996 г. в друга емблематична къща от нашето Възраждане, тази на Димитър Начович, в която е взето решението за създаването на първото читалище с музей в България, е открита Археологическата експозиция. За разлика от многото други, тя е тематична, посветена само на римския военен лагер и ранновизантийски град Нове, разположени на 2 км. източно от Свищов.
Не голяма по площ (около 100 м2), тя показва изключителното разнообразие от археологически предмети, намерени по време на съвместните българо-полски разкопки от 1960 г. насам. Изградена на тематичен и хронологичен принцип, експозицията дава представа както за обхвата на римската експанзия и уеднаквяването на бита и културата в различните провинции на империята, така и за характерни местни особености. Прегледните планове и компютърни възстановки на най- важните сгради в лагера и късноантичния град-Принципията (Щабът на легиона), Валетудинариума (Военната болница), Скамнум трибунорум (Офицерските жилища), Епископската базилика и градска вила, помагат в голяма степен на посетителя да добие необходимата представа за тяхното устройство и вид през І-VІ в. В една от залите е отделено специално внимание на богатите колекции на музея от игли за коса и шев, костени и бронзови украшения, дребна бронзова пластика и монети.
В търсене на нещо по-различно е изграден интериорът на т.н. Самоковлиева къща, бившият дом на новороденото. Това, което е изложено в нея стои свободно и естествено, нерамкирано от типичната експозиционна схема, характерна за обичайните музеи. Посетителят има усещането, че се е върнал стотина години назад във времето и се намира в типична свищовска къща. От вестибюла се влиза наляво в салон, обзаведен с лека виенска мебел, клавесин, сервизи, списания, албуми, ръкоделия. Той е използван за почивка, посрещане на неангажиращи гости и развлечения. Следващата стая е оформена като трапезария. Мебелировката се състои от масивна маса и столове около нея (заедно с едно високо детско столче за хранене), бюфет с брилянтна изработка и помощни масички с изложени сервизи. Централното и най-голямо помещение на къщата е замислено като място, където стават по-официални по характер събирания, съпроводени освен всичко друго и от музикални изпълнения. Тук е изложен първият внесен в България домашен роял, подарен на годеницата на диригента на Първия светски български хор Григор Тончев. Следващата стая, с представената типична за целта мебел, пресъздава обстановката на работен кабинет, чието наличие в една такава къща е въпрос на обществен авторитет, престиж и достойнство. Последната стая показва изгледа на спалня, характерна за търговското съсловие на града. Комплектът от мебели е докаран от Виена като подарък от Стефан Стамболов – министър-председател на България, за неговия приятел от Свищов, известен адвокат и народен представител Тодор Божинов. Усещането за автентичност се прокрадва неусетно от всяка изложена вещ, а очите не могат да се насладят на великолепно изрисуваните тавани.
Всичко изложено в тази къща, строена през 1895 г., показва по особено ненатрапчив начин характерните особености на свищовския бит и култура, силно повлияни от културната столица на тогавашна Европа -Виена.